Аз любовта я познавам. Любовта е вулгарна като една моя приятелка. Любовта е глас в слушалката по малките часове. Любовта е тая, дето ме кара да ти говоря глупости вечер. Любовта е червенокосата, изпита развратница от Ботев, която всъщност е мъж. Любовта е надраскана над кутиите на партера и в тефтера на счетоводителката в затвора, която не ме харесва. Любовта е тази, която ме прави шест килограма отгоре от последната ни среща. Любовта е залезът, разпилян по зелените комунистически купета на влака за София, докато спиш. Любовта определено е на четири, рошава и сърдита. Любовта е тая, която тъкмо мисля че съм наиграла, срещам случайно и млъквам в миг. Взима ми душата и се натъпква с нея като четири годишен с желибони. И пак не разбира. Любовта е тази, а аз не съм познала.