Постинг
02.10.2014 01:40 -
Welcome home, babe
Автор: sibila9
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1004 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2014 12:08
Прочетен: 1004 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.10.2014 12:08
Случвало ли ви се е душата ви така да чака нещо, че един ден да я видите как се изнизва от леглото преди вас. По чорапи, тромава и недоспала се опитва да събуди 48 килограмовите ви струпеи плът, точно 5 секунди. Писва й, нахлузва мъжките дънки от стола, размазва нещо с цвят на течни кайсии по големите си устни и слага слънчеви очила, нищо че вали. Да прикриват безсъния и слабости по-късно. Сипва ликьор в кафето за кураж и без обяснения се хвърля в сутрешния септемврийски мрак. С такава увереност лети по мокрите улици, че едва я настигаш. Защото душата знае, че за точно една подобна такава, би изминала и разстояние до летището в Граф Игнатиево ако трябва, със същата апокалиптична увереност. Без даже червилото да си размаже. Хуква, полудяла и търсеща, а ти щеш не щеш-след нея. Защото знаеш, че града на плюещите плочки е опасно място за подобна сама душа. В мъжки дънки. И защото й вярваш, че не случайно е станала преди теб в събота. А тя, неиздържалата, няма търпение да се срещнат пак. И света, и кьошетата, и кафето отново да придобият нормалния си красив вид. Да се видят, да й разкаже. Да й разкажеш. И маловажията да изтекат по дъждовните улички с кестените. И да се сетите, че душите никога не са били две. Просто една, чакаща своето.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14
