You'll never know. :: Надписите в подлезите не осъмват там заради споделености

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.10.2014 01:41 - Надписите в подлезите не осъмват там заради споделености

Автор: sibila9 Категория: Лични дневници

Прочетен: 1044 Коментари: 0 Гласове:

Тъжно. Всички агонизират за любов. За някой втори с тях, за два вида фасове в пепелника, за обаждания, които те състаряват с три години. Да стават, лягат и правят с любов. Да я дишат, да я поглъщат и да се давят в нея. Да обсебват, да ги обсебват, да се имат. Да лютят в нечие съзнание, да провокират, да ревнуват до хлътване на гръдния кош. Да им гори отвътре, да се пръскат язви, да се разтичат имена по стените в подлезите на метрото. Да значат, да се предвиждат, да се искат и не искат. И в обратен ред. В един ден. Ежедневно, ежесекундно, завинаги. Утопично. Да афишират и да очертават с любов два единствени образа в този свят на седем милиарда. И това да е просто споделено. Тъжното? Надписите в подлезите не осъмват там заради споделености.

Нагоре