Постинг
06.09.2014 12:01 -
Нескромно
Автор: sibila9
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1045 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2014 12:20
Прочетен: 1045 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.09.2014 12:20
Мислела съм, че светът около мен се върти. Не. Моля се даже. Само около мен да се върти. И прекрасните няколко, които съм благодарна, че познавам в тоя живот. В тоя свят, въртящ се, мамин, златен. Така да се върти, че като си лягаме, нищо неподозиращи, вечер, осемдесет процентовата му умопомрачително проста част да се оглежда, подбутва и разбрала, че сме заспали, да активизира онези части на мозъци, мирогледи и светоусещания, които до преди това е прикривала адски умело. Само от нас. И най-честите, лишени от дълбочина мънички, празни душици, вълнения, теми, които чувам всекидневно и ежесекундно и агонизирам, всъщност да са актьорска игра. Ум, смисъл и такива лудости да изскачат отвсякъде. Надъхани, като в конкурс за миски - иззад завесата, паравана, сто и две-то за Овча купел, кенефите в мола, изпод леглата на малките деца и да атакуват безпощадно града, света или каквото там се върти около мен. Непоклатими, завладяващи, маршируващи като в клип на Флойд. Да се късат костюми на всякакви установени модерности, пози и подобни неща, които отказах да приемар като стар комунист... нацепени батки, пичета, Ленка от партера, щото е друга бира това и да лъсват, да лъсват голи и боси. Докато спим нали. Да ликуват, общуват, споделят, допълват се, преливат. И знаят. Неща. И всичко това докато спим. Около леглата, на главите, най-вече моята, болната. Само докато ние спим бе. Ей така да се върти около мен тоя свят. И ако не е това, да не сте посмели да звъните рано утре
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14