You'll never know. :: Събота

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2013 11:22 - Събота

Автор: sibila9 Категория: Лични дневници

Прочетен: 867 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.08.2014 13:45

Събота. Даже малко неделя. Сами и половина. Тя - лекувала съзнание ден втори. Ама девети път. То й минало, но е в полусъзнание, за всеки случай - ако нещо.. Аз –универсалният съветник, истински гугъл в сини кецове, настояща сама, бъдеща самостоятелна. Баба й и светът не бяха прави като цяло, много добре ни се получава , иначе казано. Пък ще й звъннем да сготви, ако нещо..Анасонов воал във входа и ехо от любовна проза. Прочела го в тефтера ми или на стената на партера. И все пак не запомнила така добре, както номера на бакшиша, с който се плюха на идване. Обирам прашния парапет до третия етаж. Не и толкова прашния, обирах го пак миналия уикенд. Вратата. Двадесет минути борба, навярно всъщност три, дрънкане с ключове, дядо Коледа идва, до колко ли време ще викнат полиция, дръж ми чантата, пуфтене, светни тука. Излиза тя- другарка по етажни интереси. Неравен словесен двубой- кои сме , часът е малък, също и детето й, да ми помогне с тая врата освен, ако нещо..Без памет и националност, видимо несемейни , борят се с врата в сюрреалистичната си събота, даже съвсем неделя...ли си мисли ? Ще види. Ожесточен анализ на права и свободи, не извръщам поглед от разкривеното от доскорошен сън лице, за да съм сигурна, че следи безспорното доказателство, че сме самодостатъчни си, истински машини в розова подаръчна хартия. И сме наред. И ние и вратата. А с две ръце въртя топката на бравата, която се сещам, че действа и без ключ. Оставяме зяпнала бебеизтъкващата, влизаме на живот и смърт. Излизам да си прибера чантата, влизам обратно. Победа. Поглеждам ключовете, не са наши. Недей казва на никой. Ако нещо.

Нагоре